Дружки (необясним превод на оригиналното Bros) e романтична комедия в стила

" Дружки " (необясним превод на истинското Bros) e сантиментална комедия в стила на 90-те и филмите с Мег Райън и Били Кристъл. От друга страна, е филм, който ще хвърли в гняв хомофобите, копейковците и душманите на Истанбулската спогодба. Защото това е  сантиментална гей комедия, в която и двете влюбени гълъбчета са мъже. В типично холивудски маркетингов жанр тя се популяризира като " първата " по рода си - даже иронизирайки трагичните еднополови сюжети като " Филаделфия ", " Планината Броукбек ", " Милк " и " Силата на кучето ", постоянно закичвани с " Оскари ". Т.е. тематиката не е нова за Холивуд, а гей двойки вече има даже във филмите на Marvel. Та не е напълно ясно какво му е историческото.

Романтичният род в киното изживява не най-хубавите си времена, въпреки че " Билет до парадайса " с Джулия и Клуни още се гледа по света и у нас. Опитът той да бъде ревизиран съгласно новите, полово и расово шарени скрижали на развлечението е успешен от артистична позиция и " Дружки " получи дружелюбен банкет от рецензията по света. Едва ли е изненадващо обаче, че беше безусловно посечен от публиката и се трансформира в касов неуспех в Съединени американски щати. На първо четене за мен, като хетеросексуална жена, е невероятно да се разпознавам и да изпитам емпатия към героите на този сюжет - а въпреки всичко изкуството влияе основно по този канал. На второ - това е в действителност филм на Уди Алън (но без Уди Алън), продуциран от Джъд Апатоу (за да е по-смешно). " Дружки " всъщност не е сюжет за гей обич, а за невротичен нюйоркски евреин на междинна възраст, който приказва до втръсване за дребните си проблеми, с цел да прикрие уязвимата си психика. В случая това е Били Айхнер, сценарист, реализатор на основната роля и съпродуцент.

Да, несъмнено, във кино лентата има неуместни за по-консервативното око моменти като оргия с четирима мъже, само че изцяло той следва канавата на сантименталния род: героите може да са подготвени на креватни подвизи в Grinder, само че в действителност се опасяват да влязат във връзка, с цел да не бъдат засегнати сърдечно. Това е такова брадато факсимиле, че чак ти става благо. И не е единственото - с изключение не неспортния и окосмен основен воин, всички останали персонажи, в това число изгората му (Люк Марфарлън), са гладки мускулести мъжаги, които си бият тестостерон преди фитнес и се разхождат голи до кръста в дискотеката. Е, във втория проект има и по някоя чернокожа транс жена.

В последна сметка позитивното послание на " Дружки " е, че хората не се разграничават чак толкоз доста, романтичните им показа - също. И че без значение от ориентацията си е значимо да не се вземаш насериозно.